Денят на свети Стефан се чества на третия ден след Рождество Христово – на 27 декември, и е последният празник в годината, за който се казва, че „затваря кръга“. Култът към този светец е голям, почитта към него – също.
От времето на апостол Павел насам всички наричат свети Стефан първи мъченик /първомъченик/, защото е една от първите жертви в името на християнската вяра. След Възнесението на Христос били избрани седмина дякони /служители/, които да се грижат за домакинските работи на християнското общество, като пръв между тях е Стефан.
Обезпокоени от нарастването на броя на християните, членовете на синедриона /съвет на юдейските старейшини/ влизат в спор със свети Стефан, но не устояват на „духовната му сила и мъдрост“. Затова възбуждат народа срещу архидякона, като го обвиняват, че хули Бога и Мойсеевия закон. Разярената тълпа го изкарва извън града и започва да го замеря с камъни. Светецът коленичи и преди да издъхне, се обръща към небето с думите „Господи, не им зачитай този грях!“. Тялото му е оставено на зверовете и птиците. През пети век част от мощите му са открити чрез видение и са положени в Сионския храм в Йерусалим.
Стефан е сред най-разпространените имена в България. В превод то означава „венец“.
Сред народа денят е известен като Стефановден. На този ден празнуват: Стефан, Стефана, Стефания, Стефи, Фани, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Станимир, Станимира, Стоил, Стоилка, Станка, Станчо, Стоян, Стоянка, Таня.
Отзиви
Все още няма отзиви.